Обяснимото в необяснимите неща

Може би и вие като много други сте си задавали редица въпроси без реално да знаете къде може да се крие отговора. Може би и вие сте се питали за собственото си съществуване до темите свързани с глобални неща. И ако поради стечение на обстоятелствата не сте намирали верните отговори или не е било достатъчно задълбочено търсенето, то предлагаме ви някои неща, които могат да са от полза за намиране на правилният отговор:

 

Какви ученици са били великите хора – навярно вече мислите, че подобни мисли са успокоявали съвестта на невежите велики някои ден, обратно на очакванията на всички останали и всички слаби оценки?! Истината е, че отлични ученици в списъка на такива са били Бисмак, Чърчил, Балзак, Ганди, Бодлер, Айнщайн, Франц Кафка, братя Грим, Зола, Кант, Флобер, Декарт, Хегел, Волтер, Цезар, Ерзъм Ротердам, Бърнард Шоу, Джеймс Джойс, Шилер. За Наполеон е известно, че в началото бил лош ученик, но след това станал знаменита личност, благодарение на дарбата си. За Джек Лондон, Марк Твен, Алберто Моравия е известно, че дори не ходели на училище. Последният положил зрелостните си изпити едва на 60 годишна възраст.

 

Кога и как се появяват първите копчета в Европа – преди повече от 600 години в страната Дания започнали да се създават първите копчета. Интересното за тях било, че далеч се разминавали от представата за настоящите копчета. Създателят на първите копчета бил Кнобе. Той ги създавал от мед, калай и кости. Новите стоки бързо придобили популярност по онова време, особено сред знатните и заможни. Аристократите веднага ги взели под внимание и започнали да кичат дрехите си с по два реда златни копчета. Години наред производството на копчета било дълъг и сложен процес, който се извършвал на ръка. Първите фабрики се появили в 14-и век във Франция и Англия. Калъпите се приготвяли от извара, а металът се наливал ръчно. Самата професия била тежка, но много престижна и така се класирала до 19-ти век. Днес старите копчета се смятат за истински изобретения на изкуството, а в тях често са били влагани истински скъпоценни камъни. За някои от тях е известно, че стойността им надвишавала много пъти повече от цената на самата дреха.

 

Кой е създал памперса – мъж патентовал първата пелена за еднократна употреба. Най-вероятно се е водел от логиката: „Защо да си цапам ръцете, когато може и по друг начин“. Началото на историята обаче започва по-отдалеч. През 1950 г. 33 годишната американка на име Марион Донован създава такава част от облеклото, която просо изхвърляме на боклука, след като бъде употребена. Тя стигнала до известен момент, но не и до край, за да я патентова. Само пет години по-късно сънародника й Виктор Милс, прави първият патент на памперси и с това става милионер. Днес марката за еднократна употреба на пелени разполага с огромен пазар. В Германия 90% от бебетата са отглеждани с памперси, а във Франция на 100%. Оказва се, че от 3 до 4 пъти на ден някой малчуган се опакова в памперс, а това си е една солидна купчина материал.

 

Защо забравяме сънищата – за да получим вест по пощата се нуждаехме от пощальон, който да пусне писмото в пощенската кутия. Уви, за разлика от отминалите времена, днес от всякъде е-поща ни залива с всякакъв СПАМ. И все пак нека насочим поглед към онези години, в които пощата пристигаше само на хартиен носител от човека на колело. По сходен начин стоят нещата и с пощальона, който пренася съдържанието на посланията ни някъде там в дълбините на паметта. Когато спим, раздавачите не са на работа, а те в мозъците и са вещества, които се активират само в случай на събуждане. Това, според специалистите обяснява и защо помним кошмарите повече, отколкото сънищата, които не ни стряскат на сън.